ЛЮБОРО̀ДЕН, -дна,-дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж., сега поет. Родолюбив, патриотичен. Това са днес материалите, с които разполага биографът на Захари Княжевски, .. През всички тия материали проглежда една много симпатична и оригинална личност, пъргава, весела, добродушна, самопожертвувателна и любородна. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 247. И аз съм му [на дядо Серафим] до сълзи признателен, задето запали у мене .. тази любородна искра на преклонение и страст към старата книга. С. Северняк, П, 216. И пак се вижда тук монах наведен, / в резба изкусна кротко да дълбае / на Магдалина свята образ бледен, / .. / И тих апостол с вяра любородна / да буди тайно съвестта народна. Ем. Попдимитров, ВСР, 146. Къде си, вярна ти любов народна? / Къде блестиш ти, искра любородна? / Я, силен пламък, ти пламни, / та буен огън разпали / на младите в сърцата, / да тръгнат по гората. Д. Чинтулов, СбДЧ, 183.
— П. Берон, Рибен буквар, 1824.
http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD/
:)
