ДЕСЕТКА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Истор. Лице, което е събирало данъка десетък; десеткувач. Освен чиновниците, които описвали земята (писари), за всеки вид феодална рента имало специални служби: десеткари, които прибирали десятъка (десеткари за житните храни, за месото,.. и пр.